Бурканче със солен вятър

Всяка есен, преди да затворим капаците на лятната къща, малката ми племенница взимаше едно празно бурканче от сладко от смокини и тичаше към прибоя. Държеше го отворено срещу вятъра точно три минути, после бързо затягаше капачката. — Какво затвори вътре? — питах я всеки път. — Малко юли, малко смях от гларуси и един резервен попътен вятър за януари, когато в града вали сив сняг — отговаряше тя съвсем сериозно. Години по-късно разбрах, че думите правят същото. Всяко стихотворение и всяка споделена история е едно малко бурканче със слънце, което отваряме, когато зимата в нас стане твърде дълга.