Фарът, който забрави да мига

На най-крайния нос на Сънливия залив живееше един малък морски фар на име Светльо. Всяка вечер той намигаше три пъти на рибарските лодки: „Добре дошли у дома!“. Но една августовска вечер Светльо толкова се загледа по падащите персеиди, че съвсем забрави да мигне! Неговата светлина остана да грее топла, златна и неподвижна като малка земна луна. — Хей, Светльо, да не ти се развали часовникът? — попита го една сънена чайка, кацнала на рамото му. — Тихо — прошепна фарът с усмивка. — В къщичката на брега едно дете още чете приказка под завивките. Искам да му светя неподвижно, докато неговата лодка доплува до най-хубавия сън.