Морска звездичка в джоба

Намерих на плажа звездичка засмяна, от пяна и слънчеви лъчи изтъкана. Попитах я тихо: „От кое небе падна?“, а тя ми намигна със усмивка прохладна: — Не падам от горе, аз долу живея, сред мидички бели танцувам и пея, но щом някой малък моряк ме съзре, му подарявам парченце море! Върнах я нежно във плитката вълна, да свети на раците като малка луна, а в моя джоб остана да грее шумът на прибоя, дето приказки пее.