Пристан от тишина

Оставихме обувките на мокрия пясък, заедно с думите, дето тежат. Понякога щастието няма нужда от блясък, а само от нечие рамо по път. Събирам си светли минути във шепа, като гладки стъкълца, измити от сол. Тръгваме крехки, а се връщаме цели – всяка преживяна вълна ни е дар и престол.